Учението на св. Йоан Лествичник и нашето време
Авторът разглежда основни теми от аскетическото учение на великия синайски подвижник и търси допирните точки със съвременната дълбинна психология и психосоматична медицина.
Владета Йеротич
Превод от сръбски свещ. Стоян Бербатов и презв. Екатерина Крумова
Редактор Свилен Тутеков
2003 г., сръбска, първо издание
формат 145х210, 124 с.
ISBN 954-9700-28-3
Книгата не е изолирано явление, а се вплита по органичен начин в цялостното му творчество и е включена в поредицата от книги, в които той свързва учението на големите църковни отци – св. Марк Подвижник, св. Исаак Сириец, св. Максим Изповедник и св. Йоан Лествичник с епохата и духовната култура на нашето време. Както навсякъде, така и тук проф. Йеротич изгражда своя анализ върху здравата основа на класическите текстове на светоотеческата литература (в случая с настоящата книга върху – Лествицата на св. Йоан Лествичник), но също и върху най-значимите съвременни богословски достижения, свързани с имената на богослови като Пергамския митрополит Йоан Зизиулас, Христос Янарас, еп. Атанасий Йевтич, прот. Александър Шмеман, Павел Евдокимов, прот. Йоан Майендорф и др.
Академик д-р Владета Йеротич е роден през 1924 г. в Белград, където е завършил гимназия и Медицински факултет. Специализирал е невропсихиатрия и психотерапия в Швейцария, Германия и Франция, а по-късно учи психология и богословие. В продължение на дълги години той работи като ръководител на Психотерапевтичното отделение в болницата „Драгиша Мишович” в Белград и има значителен принос за цялостното развитие на психотерапията в Сърбия. Освен в областта на психологията и психиатрията, той има задълбочен интерес и към тяхната връзка с литературата, както и към културната антропология, а по-късно се насочва и към граничната област между религията и психотерапията. Д-р Владета Йеротич е редовен член на Медицинската академия и на Сръбската академия на науките, а от 1985 г. и до днес е професор в катедрата по Пастирска психология към Белградския богословски факултет на Сръбската православна църква. От 1997 г. той е ръководител на новооснования с благословението на Негово Светейшество патриарх Павле Пастирски консултативен център в Белград, където работи с екип от богослови, психолози, педагози, социални работници и други специалисти по проблемите на пастирската психология и медицина. Проф. Йеротич има публикувани многобройни книги, студии, статии, лекции и есета в Сърбия и в чужбина, които са плод на неговата дългогодишна работа като психиатър и психотерапевт, като вярващ човек и богослов, което го нарежда сред малкото съвременни православни учени в тези области. От неговото богато творчество могат да се посочат някои по-значими трудове: Психоанализа и култура (1974), Болест и творчество (1976), Между авторитета и свободата (1980), Невротичните явления на нашето време (1981), Неврозата като предизвикателство (1984), Даровете на нашите родители (І част 1984), Човекът и неговата идентичност (1988), Юнг между Изтока и Запада (1990), Мистичните състояния, видения и болести (1992), Даровете на нашите родители (ІІ част 1993), Психологическото и религиозното битие на човека (1994), Вяра и нация (1995), Старото и новото в християнството (1996), Християнството и психологическите проблеми на човека (1997), Индивидуация и (или) обожение (1998), 50 въпроса и 50 отговора от християнско-психотерапевтичната практика (2000), Духовни разговори (2000), Остават само делата на любовта (2000), Мъдри като змии и незлобливи като гълъби (2001) и др. В цялата си научна практическа дейност проф. Йеротич се опитва да постави за разрешаване екзистенциалните проблеми на човека и да посочи начина, по който светоотеческото богословско и подвижническо предание може да помогне на съвременната психология. Той се занимава успешно с най-дълбоките измерения на човешкия духовен живот в контекста на съвременните научни постижения на философията и психологията (особено на дълбинната психология) и в светлината на религията, преживяна в условията на съвременния свят. Неговото творчество е едно забележително и до голяма степен пионерско дело в доближаването и диалога на две твърде сродни научни (и не само научни) дисциплини: богословието и психологията, които изследват тайните на човешкото съществуване. В него той е изпълнил на практика древния християнски аскетически и педагогически идеал: да говорим само за това и само от това, което предварително сами сме вкусили с цялото си същество и затова неговата мисъл като богослов и християнски психотерапевт извира от опита и събитието на вярата и участието в живота на Църквата. В цялото си творчество той поставя за решаване редица актуални за съвременната психология въпроси и търси тяхното решение в светлината на Христовото Евангелие и опитната мъдрост на светоотеческата богословска традиция.
„…Свети Йоан Лествичник е познавал по-дълбоко и по-истински човешката душа от който и да е учен психолог… Познаването на човешката душа у св. Йоан Лествичник е плод на неговия безкрайно търпелив и целомъдрен подвижнически християнски живот, на естествената му интуиция и широк ум, и най-вече, на дара на Светия Дух, който той е придобил чрез своя дивен подвиг… Може би единствено Достоевски, по своеобразен начин, със своето дело и живот, е понесъл същия кръст както св. Йоан Лествичник и го е издигнал високо над себе си, за да го види целият свят.
Всичко това, макар и с други думи, ни казват и Фройд, и Адлер, и Юнг, и техните последователи едва в нашия век. Но те ни го казват хладно, обективно, научно, а някои от тях дори с едва скрито отвращение и с по малко презрение към човека. Те като че ли искат да кажат – ето, това е вашият християнски човек: лицемер, подлец, таен убиец и самоубиец, прелюбодеец и престъпник, дете на Едип и Електра, род на Каин. Все още ли се прехласвате по християнизацията на непоправимия езичник?
Как можем като християни да отговорим на тези скептични и цинични думи на съвременните езичници и безбожници (които не са толкова атеисти, колкото изглеждат), освен с пламъка на вярата в непреходността на християнското благовестие (празникът Благовещение), в смисъла на непрестанното лично преобразяване (празникът Преображение), с подвига се придобива дарът на Светия Дух, Духа на Истината, Утешителя (празникът Петдесетница – Свети Дух) и с незабравимите Христови слова: „Ето, Аз съм с вас до свършека на света!…”
За поръчки: Фондация Покров Богородичен, бул. Черни връх 68, София 1407, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков
