Царството Божие
Съвременно изследване в областта на православната библиейска херменевтика.
Превод Людмила Русева
Редактор Димитър Попмаринов
Коректор Лора Султанова
Дизайн Нели Златева
2006 г., aмериканска, първо издание
формат 11,5х17 Меки корици, 168 стр.
ISBN 10: 954-9700-60-7
ISBN 13: 978-954-9700-60-2
Тази книга със сигурност заслужава радушно посрещане. Тя запълва определена празнота относно Библията, която, за съжаление, съществува в православната библейска херменевтика.
Епископ Дмитрий последователно разкрива насоките или обхвата на Писанието, към което се е придържала Църквата през вековете. Първата цел на неговия коментар е църковна и пастирска: облекчаването на “непосредствената среща на човечеството с откритата истина”. Този мотив придава на коментара свежо, съвременно качество: убедителност и неотложност, прямост и достъпност.
Архиепископ Дмитрий е роден с името Робърт Ройстер на 2 ноември 1923 г. В ранните си години той ревностно изповядвал консервативния баптизъм. Живеел в Тексас заедно със своята сестра. Чувствайки, че християнската вяра е нещо повече от това, което им предлагала протестантската деноминация, след период на дълго лутане и учене двамата младежи приели заедно православното християнство. Това станала през 1941 г. в гръцката православна църква „Св. Троица” в Далас. От този момент Робърт приема името Дмитрий по името на св. Дмитрий Ростовски.
Ако за двамата младежи присъствието им в православната църква било ново, вълнуващо преживяване, то не по-малко странно ги възприемала самата емигрантската общност: не всеки ден в храма се срещат новообърнати американски тийнейджъри.
След отбиване на военната си служба еп. Дмитрий продължава образованието си. Като професор по испански той преподава в множество университети; развива активна мисионерска дейност сред мексиканските американци в Тексас. През 1954 г. е ръкоположен в сан свещеник, а след това основава църквата „Св. Серафим” в Далас.
През 1965 г. еп. Дмитрий представя на вниманието на Светия синод доклад за състоянието и дейността на мексиканската общност, с молба тя да бъде приета в Православната църква. През 1972 г. мексиканската общност получава статут на екзархия, оглавявана от еп. Дмитрий.
През 1969 г. той е ръкоположен за епископ на Бъркли и викарий на Йоан Шаховски, архиепископ на Сан Франциско. Освещаването на обърнатия в православието епископ Дмитрий е първото по рода си в историята американския епископат.
През 1970 епископ Дмитрий е назначен за епископ на Вашингтон и викарий на митрополит Ириней. На 19 октомври 1971 г. е избран за епископ на Хартфорд и Нова Англия, като продължава да бъде екзарх на Мексико.
Със сформирането на диоцеза в Далас и Юг, епископ Дмитрий е бил избран през 1970 г. за неин пръв епископ, натоварен с развиването на диоцеза, който по това време се състоял от няколко църкви и мисии във Флорида и Тексас.
През 1980 г. епископ Дмитрий бил издигнат в сан на архиепископ. Под неговото ръководство диоцеза на Юга се разраства до 60 енории и мисии през 2005 г., превръщайки се в една от най-действените общности на Православната църква в Америка.
“…Йоан обявил, че “Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене” (Мат. 3:11). Това е последното пророческо изказване на предтечата. Неговото служение отстъпва пред това на Оня, който е не само обект на неговото пророчество, но и на всички пророци преди него. В евангелието според св. Йоан, Кръстителят обявява, че неговото служение е приключило: “Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“ (3:30). Свети ев. Лука набляга на разликата между проповядването на Йоан и на Иисус: “Законът и пророците бяха до Йоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него” (16:16).
Първото изявление на Иисус Христос, “Покайте се, защото се приближи царството небесно” има няколко възможни значения. Първото евангелие отбелязва това като едновременно същност и тема в проповедите на Кръстителя (3:2). Така Иисус удостоверява истинността на проповедите на Своя предтеча; Той Се идентифицира като Оня, за Когото Йоан е проповядвал.
Това също изяснява целта на Неговото въплъщение и Неговия живот сред нас: царството небесно се е приближило. Помирението, общуването с Бога и спасението са достъпни за цялото човечество. Небето е слязло на земята, защото Самият Син Божий е станал човек, живее сред човеци и общува непосредствено с тях.
Макар присъствието на царството да не е било винаги забелязвано в началото, дори от апостолите, Господ Се открива на трима от тях със Своята слава и власт непосредствено в Преображението. Думите Му точно преди заслепяващото събитие на планината Тавор не оставят никакво съмнение за връзката между неговото присъствие и идването на Царството: “тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Царството Божие, дошло в сила” (Марк 9:1), или “докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си” (Мат. 16:28), или “докле не видят царството Божие” (Лука 9:27).
Едновременно с това се дава и същественото условие за влизане в Царството – покаяние. Човек не може да се помири с Бога, да общува с Него, или да очаква спасение без дълбока промяна в ума (или сърцето). С други думи, човек трябва да възприеме цял нов светоглед, ново отношение, да разпознае греховното си положение, да изпита съжаление за него, да признае нуждата си от Спасителя и да Му се довери…”
За поръчки: Фондация Покров Богородичен, бул. Черни връх 68, София 1407, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков