Ще видим Бога както си е
Книгата е своеобразна духовна автобиография на архим. Софроний (Сахаров), ученик на св. Силуан Атонски.
Архим. Софроний (Сахаров)
Превод от руски Ивайло Данов, Мила Игнатова
2005, първо издание
формат А5, 332 с.
ISBN 954-9700-43-7
“Ще видим Бога както си е”е уникална по рода си книга. Нейният автор – архимандрит Софроний, ученик на безспорно най-големия православен подвижник на съвременната епоха – преподобни Силуан Атонски – под формата на своя „духовна автобиография” всъщност ни представя в синтезиран вид най-важното от православното подвижническо и догматическо предание, като при това зрителният фокус и акцентите са съобразени с една съвременна гледна точка.
Без никакво преувеличение може да се каже, че осъщественият от архимандрит Софроний синтез е най-силното днешно свидетелство за неизменно пребъдващата през вековете вечна актуалност на Православието. Сам опитно преживял онова, което споделя с нас като свое „лично откровение”, авторът по най-убедителен начин ни показва, че Христовите заповеди не са просто някакъв „морален кодекс”, а явеният на Земята Божествен живот.
В наши дни, когато размиването на критериите за различаване на доброкачествените от злокачествените духовни плодове е станало едва ли не „знамение на времето”, свидетелството на тази своеобразна изповед е още по-ценно и поради това, че ни посочва вкуса на същински християнския живот, та имайки вече здрава опорна точка, да можем по-лесно да разпознаваме истинската стойност на предлаганите ни духовни продукти.
Изброяването на несъмнените достойнства на тази книга спокойно би могло да бъде продължено, ала нека читателят сам да прецени какво държи в ръцете си.
Отец Софроний (Сахаров) е роден в Русия през 1896 г. Занимава се с живопис в Москва, но болшевишката революция го принуждава да емигрира . първоначално в Италия и Германия, след което се установява в Париж. След период на усилени духовни търсения, през 1924 г. решава да изостави живописта и да постъпи в току-що открития институт “Св. Сергий” в Париж.
През 1925 г. заминава за Атон и става монах в руския манастир “Св. Пантелеймон”. През 1930 г. се случва най-важното събитие в живота му – срещата със Старец Силуан. След смъртта на Стареца на 24 септември 1938 г. о. Софроний се отправя в една от пещерите в сърцето на атонската “пустиня”, за да започне отшелнически живот. През 1941 г. е ръкоположен за свещеник в манастира “Св. Павел”, а година по-късно е въведен в достойнство на духовен отец и става изповедник на няколко манастира. Това е началото на духовното му бащинство, което се разширява и след завръщането му в Западна Европа.
Почувствал нужда да предаде на света духовния опит на Старец Силуан, о. Софроний напуска Света Гора през 1947 г. и година по- късно публикува в Париж писанията на Стареца. През 1959 г. пристига в Англия с няколко свои ученици. Те се установяват в Есекс и основават манастира “Св. Иоан Кръстител”, където в момента живеят около 25 монаси с различна националност.
Отец Софроний умира на 11 юли 1993, почти 97 годишен.
Монах, отшелник, свещеник, изповедник, духовен отец, основател на манастир, иконописец, създател на литургични текстове, писател, автор на множество писма, мисионер – неизброими са духовните дарби на о. Софроний. Бидейки преди всичко аскет в изначалния смисъл на тази дума, о. Софроний реализира в своя живот и дейност екзистенциалните и културни измерения на източно-християнската мистико-аскетична традиция.
За поръчки: Фондация Покров Богородичен, бул. Черни връх 68, София 1407, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков
