Електронно издание на „Кореспонденция с протойерей Георги Флоровски“ от св. Софроний Атонски

Покана за присъствие на особено възвишен разговор между едни от най-великите умове на православното богословие – преживели животворното действие на Божията благодат върху си, с блестящо познание не само на историята, но и на същностния дух на истинското богословие, те целят само едно: да запазят спасителната православна вяра.
Такава сърдечна покана е „Кореспонденция с протойерей Георги Флоровски“ (Омофор, 2018), в която св. Софроний Атонски разговаря с протойерей Георги Флоровски.
Изтъкнат аскет и писател, автор на настолната книга на хиляди читатели „Старецът Силуан Атонски“, св. Софроний се ражда в Русия през 1896 г. и умира във Великобритания през 1993 г. В началото на монашеския си живот е под духовното ръководство на преподобни Силуан Атонски в Света Гора. Велик молитвеник, богослов и духовен писател, той е един от най-ярките свидетели на православната вяра през ХХ век. Именно за трудния път към преподаването на живата вяра и неволите около основаването на манастира „Св. Йоан Предтеча” в Есекс, Англия, са и първите писма от св. Софроний.
Протойерей Георги Флоровски е религиозен мислител и историк, изучавал история, филология, философия и естествени науки в Русия, а от 1920 г. започнал живот в емиграция със семейството си в София, Варна, Прага, Париж, Цариград, а до края на живота си и в САЩ. Преподавател по философия, психология, патрология, литургика, история на Източната църква, автор на многочислени трудове за византийското богословие IV–VIII в. и по история на руското религиозно съзнание, той е наричан „вселенски протойерей“, „вселенски богослов“, „вселенски отец“.
Свети Софроний и протойерей Георги Флоровски са представители на поколението, отличаващо се с изключително висока догматическа култура. Отец Георги пише на св. Софроний още през 1929 г., когато той е монах в манастира „Свети Пантелеймон“, но тяхната кореспонденция се развива едва в следвоенните години. Протойерей Георги Флоровски става ревностен поддръжник и деен участник в най-важното дело на отец Софроний през онези години – а именно издаването на книгата за преподобни Силуан Атонски, чието слово той счита за истинско откровение.
„На нас ни е отредено да носим кръста на самотата“, пише Флоровски в едно от писмата си, а в друго споделя своето разочарование от неглижирането на младите хора в църквата:

„За съжаление, и в „пастирството“ съществува прикрита съблазън от самолюбуване, театралност, което отклонява особено младите, които и без друго са лишени от всякакво ръководство. В резултат на всичко това младежта в нашата енория е занемарена и невежа. Инициативата трябва да поемат миряните, особено young

adults, тоест около 30-годишни и по-възрастни.“

От своя страна отец Софроний разкрива:

„Не съм много стар, но силите ми ме напускат и трудоспособността ми се понижава. Чувствам как съм станал ленив за всичко, изискващо решителност. Даже да мисля ми е станало уморително. Но бих искал да доживея до онзи час, когато бих могъл да кажа, подобно на летописеца: „Изпълних дълга, завещан от Бога на мене, грешния“.

Поканен на тази изключително лична среща между двамата богослови, читателят с удивление открива колко близко усеща думите им, колко актуални са и днес техните огорчения от тленното и в тялото, и в света наоколо, колко големи са трудностите в опитите да изпълним дълга си пред Бога.
Писмата между тези именити духовници представляват не само исторически и богословски интерес, но и предизвикват чисто човешко преклонение пред смирението и мъжеството им да понасят скърбите и същевременно да не се отклоняват от дълга и целите си. Те не се свенят да признаят достойнствата на другия, да помолят за помощ, да изкажат благодарност – наглед толкова обичайни християнски деяния, а всъщност все по-голяма рядкост в човешките отношения:

„Всичко, което се отнася до моето служение на стареца Силуан, се стремя да върша с молитва. И Вашето писмо от 24/11 отварях с молитва, и благодаря на Бога, че Ви е дал сърдечно разположение да се натоварите с труда по написване на въведението към книгата за него, въпреки цялата Ви заетост. (…) Дълбоко съжалявам, че съм отдалечен от Вас с такова непреодолимо за мене разстояние. Силно ми е нужна Вашата помощ в цялостното ми дело на служение на моя Старец, което съм разбрал и възприел като воля Божия за мене, за което не съм способен. Но усърдно Ви моля, когато видите в книгата ми съществени грешки, отбележете, и аз ще се постарая да Ви изложа какво съм имал предвид, или да внеса нужната поправка. И ако ми позволите, бих искал понякога да се обръщам към Вас по въпроси от богословски характер. Ако може, да направим така: аз ще Ви пиша, а Вие не отговаряйте, ако нямате време, или отговорете с две думи.“

Така св. Софроний изразява своята почит към ерудицията и труда на отец Георги, който от своя страна разкрива огорчението си от православното равнодушие:

„Много ще се радвам да разговаряме с Вас задочно на богословски теми. На всички нас ни се налага да носим кръста на самотата. Аз повече се утешавам с преподаването си на инославни, отколкото на православни, които, уви, са равнодушни не само към богословието в собствения смисъл на думата, но и към вероучението, което, готвейки се за пастирство и свещенослужение като „по навик“, го изключват от своето полезрение.“

Макар и двамата духовници да са болезнено откровени, да не крият тегобите и трудностите си, моментите на огорчение и умора, писмата им са извор на силна вяра, стремление, жива беседа на човешкото сърце с Бога. Те са уроци по православен стоицизъм и неразрушимо упование в Божия промисъл, и дават отговори дори на онези въпроси, които не успяваме да изречем:

„Болезнено за цялото ни същество е да стоим пред непостижимостта не само на това, което човеците на своя език, винаги безпомощен, наричат „същност“, но и пред непостижимостта на Неговата любов и Неговите отсъди. Така, съкрушавайки „костите“ ни, Той ни принуждава непрестанно да Го търсим“, пише св. Софроний в едно от последните си писма. – „И ако ЦАРСТВАНЕ значи да получиш от Бога силата да обгърнеш духом цялата твар, целия космос, всичко съществуващо чрез силата на Вседържителя Дух Свети, то, несъмнено, всички ние трябва да израстем, да станем „мъж съвършен“ до пълната възраст на Христовото съвършенство.“

Една покана за израстване, това е „Кореспонденция с протойерей Георги Флоровски“, която вече може да намерите и в електронен формат.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>

Текст: Зарина Василева