„Да пазим Божия закон“ от митрополит Йосиф – отклик на вярата, надеждата и любовта в Бога
Негово Високопреосвещенство митрополит Йосиф е несъмнено един от най-именитите архиереи на Българската православна църква. Той притежава едновременно изключителна ерудиция, висока 
езикова култура, богат духовен и пастирски опит и дълбоко смирение.
Завършил Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София през 1970 г., през същата година в Троянската света обител е постриган в монашество с името Йосиф и е назначен за протосингел на Ловчанската митрополия. Бил е протосингел на Софийската митрополия, игумен на Троянската света обител, първи викарий на Софийския митрополит. През 1989 г. е избран за Американски и Австралийски митрополит. По решение на Петия църковно-народен събор, проведен на 17.12.2001 г. в гр. София, той се титулува Американски, Канадски и Австралийски митрополит.
Единствен от съвременните архиереи на БПЦ, митрополит Йосиф събира и издава своите статии, проповеди и послания.
„Да пазим Божия закон“ (Омофор, 2009) е поредното книжно свидетелство за 35-годишния духовен подвиг и стремеж към Христово съвършенство чрез събраните проповеди, статии, интервюта, сценарии, поздравления. По думите на Негово Високопреосвещенство, те са отклик на повика за по-добър отговор на вярата, надеждата и любовта в Бога.
Всеотдайната му пастирска грижа и просветна дейност го правят един от най-обичаните български митрополити. Наред с изповядването на трудностите в живот и служение далече от България, митрополит Йосиф не спира да проповядва и да препредава своето упование в Бога, дълбока вяра и надежда:
„Ние, православните българи в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, тачещи св. Евтимий като български ангел пазител, много често си спомняме последните думи на разлъка със светия патриарх: „На кого ни оставяш, добри пастирю?” – с плач питал народът. А той – и сам просълзен – отговорил: „На Пресвета Троица ви оставям – и сега, и вовеки! И сега, и вовеки!”. Ей, български православен народе, запомни ли светите думи на Светейшия патриарх? Нека ги повторим още веднъж: „На Пресвета Троица ви оставям – и сега, и вовеки!”. Затова го и тачим днес с прослава и чест. Защото тези думи на втория Йеремия за нас, българите, били упование в Божествения промисъл и се сбъднали досущ и през турското петвековно робство. Те важат и сега в нашето неспокойно време, и вовеки, когато българският род в православна вяра под омофора на св. Евтимий ще пребъде за слава, чест и поклонение на Пресветата, Единосъщна и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух.“
Във всеки възможен повод митрополит Йосиф вижда шанс да предаде своето знание и опит в името на единствената цел – в този променлив свят Църквата да се съхрани непроменена. По думите му, това трябва да е дълг на всеки един християнин, защото изкушенията в съвремието стават все повече и повече. Митрополит Йосиф, не само изчерпателно изброява опасностите на секуларния свят, предизвикателствата и заложените капани, които ежедневно трябва да преодоляваме, но и ни дава решението за всяка наша потребност:
„Господ Иисус Христос е отговорът на всяка нужда на Неговото тяло – Църквата, „която Той си придоби със Своята кръв” (Деян.20:28). Той е отговорът и на всяка наша нужда. А Църквата, по-специално Българската православна църква, трябва да бъде пристанище на надеждата в потъмнелия от грях свят. Тя трябва да бъде гласът на разума в нашето алогично общество. Тя трябва да бъде опората на нравствеността на всеки час и на всяко място, където неморалното поведение е станало приемлива норма. Прочее, да речем всички чеда на Българската православна църква от цялата си душа и с целия си разум да речем: „Господи помилуй!”“.
Далече от всяка словесна помпозност и интелектуална прелест, в характерния си смирен, по човешки топъл и докосващ струните на душата тон, митрополит Йосиф припомня достойната роля на всеки един член на Православната църква за запазването ѝ като пристан и опора. Като за това дори не са нужни мъченически дела, а само един позабравен вопъл: „Господи помилуй!“, доколкото в секуларния ни свят и той вече не се е превърнал в подвиг сам по себе си.
Именно това предизвикателство на духа, поднесено ненатрапчиво и без осъждане, а напротив – с пастирска грижа и християнска любов, превръща митрополит Йосиф в истински духовен водач, а словата му – в светлинен лъч в бездуховната тъмнина, която се опитва да потопи света, защото „колкото повече хората обезверяват, толкова повече свещенството ни ще носи светлината в тъмнината“.
Както сам пише в предговора към книгата – тя се чете с лекота, текстовете са къси, темите – интересни, съдържанието – разнообразно, благонамерението – възвишено. Всичко е приготвено с любов, вяра и надежда, че книгата „не е лишена от одобрението Божие и от Неговата благословия”.
Благи са думите на Негово Високопреосвещенство, докато разказва и за собствените си изпитания и трудности. С неподправена ведрост и радост той приема всичко за благословия и възможност да прояви своята благодарност към Бога:
„За двадесет и шест години съм прелетял шестдесет и шест пъти разстоянието от Ню Йорк до София и обратно, четири пъти съм обиколил земното кълбо от Ню Йорк – през Лос Анджелис, Хаити или Папаети, Сидней и Мелбърн, Сингапур, Дубай, София – до Ню Йорк. Безброй са пътуванията ми до Канада, Западния бряг на САЩ, та чак до Кодиак в Аляска. Господ е многомилостив – съкращава часове от живота ми при летене, придава ми същото време на връщане, така че не губя нито ден.“
Наред с богословската ерудиция и задълбочено познание на Свещеното Писание, особена ценност представлява и споделения в книгата личен житейски и духовен опит, чрез който митрополит Йосиф преподава своето дълбоко убеждение, че всеки трябва много да се труди и да бъде животът му благодатна почва, а сърцето му да пази Божия закон.
„Прочее, да прочетем с ищах книгата“, призовава Негово Високопреосвещенство митрополит Йосиф.
За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
Текст: Зарина Василева
