„Мисли за женската душа или очерци по житейска психология“ – духовно лекарство за всички телесни и душевни страдания

Съвременният свят поставя семейството пред все по-големи изпитания. Нещо повече – семейството, и в частност жената като негов животворен стълб, непрекъснато биват омаловажавани и принизявани. Тяхната роля, както за възпитанието и добруването на децата, така и за цялото общество, се размива и обезценява, а те стават все по-ненужни, все по-хулени и пренебрегнати. Този съкрушителен модерен прочит, пропит от самодостатъчност и самолюбие, води до все по-ужасяващи новини за насилие и все повече невинни жертви. Трудно е да бъдеш човек в този нечовешки свят, а особено тежко е бремето върху жените, които в опита си да се задържат на острието на съвремието, жонглират между модерността и изконните истини.
Именно към онези вечни и непреходни отговори на привидно непреодолимите житейски проблеми ни насочват Дмитрий Авдеев и Яна Беседина в книгата си „Мисли за женската душа или очерци по житейска психология“ ( Омофор, 2013).
Ценността на това да си жена, изпитанията във и извън семейството, трудностите във възпитанието на децата, балансът между успешната кариера и мястото ѝ в ценностната система, опиянението от успеха и цената на истинското щастие. Тези теми, особено важни за живота на всяка съвременна жена, са обсъдени в книгата от авторите, чрез писма и интервюта, както и с примери от практиката на православен психотерапевт.
Дмитрий Авдеев е психиатър, психотерапевт, медицински психолог, кандидат на медицинските науки, професор, директор на Института по проблемите на формирането на християнско отношение към психичните заболявания. Яна (Йоанна) Беседина е православен журналист, главен редактор на интернет изданието „В помощ на страдащата душа“.
Написана на достъпен и разбираем език, книгата се превръща в настолен пътеводител за читателите, които вървят по пътя на вярата, разсъждават върху трудностите на съвремието и предизвикателствата пред брачните отношения и отглеждането на деца. Актуални и особено силно дискутирани въпроси, намират своите основателни, а същевременно лесни отговори. Ето какво пишат авторите за една от актуалните тенденции в модерните семейства напоследък:

„Понякога чуваме родителите да казват: „Нашите деца ще пораснат и тогава ще определят за себе си има ли Бог, или няма. А сега няма защо да им разказваме за Него”. На такива родители ни се иска да отговорим: „Добре, тогава да не учим детето да си мие ръцете преди ядене, да поздравява възрастните. То ще порасне и само ще види дали това е добро. Нека пие и пуши, нека не се прибира у дома с дни наред… Нека децата сами да решават. Сега не е необходимо.“

Децата и тяхното благополучие са в центъра на тези очерци и авторите не пестят напътствията си нито към жените, нито към духовниците. Затова те много обстойно описват формите и симптомите на детската депресия, която може да остане незабелязана дори от опитни свещеници:

„В някои случаи депресията е свързана с това, че в структурите на мозъка невромедиатори като серотонин, допамин, норадреналин „на практика намаляват до нула” и човек изпада в песимистично, потиснато настроение. Престава да бъде активен. А родствениците и познатите му се опитват да му повлияят: „Намери си работа, моли се повече”. Но той не може да направи това, защото е болен. И на първо време има нужда от медицинска помощ. А според степента на оздравяване ще преобладават психологичната и духовната помощ. Но има и депресии – и те са значително повече, – които са следствие от поробилите душата страсти на униние и печал. Този момент е изключително важен и трябва да различаваме, в това число и свещенослужителите, къде има грях и къде болест.“

Кризи във възрастта и детството; детски страхове и съблазни; самота в брака; да бъдеш или да изглеждаш; проблеми, заболявания, зависимости…, авторите не само не са пропуснали нито един ракурс от изпитанията пред съвременната жена, но и са успели да формулират всички нейни терзания и страхове, свързани с децата и семейството, а също и да дадат ефективни решения:

„За себе си отдавна съм стигнал до следното заключение: нервни родители – нервни деца. Щастливите семейства, уви, не са много, а проблемните – с лопата да ги ринеш. Конфликтите и скандалите между родителите, постоянните „изяснявания на отношенията” несъмнено невротизират детето. По време на консултации винаги казвам на такива родители, че техният дом може да стане рай за децата, но може да се превърне и в ад. Сами избирайте кое е по-доброто.“

Дмитрий Авдеев обаче не оставя читателите объркани и сами сред всевъзможни диагнози и неблагоприятни последици. Той предписва онези духовни лекарства, които изцеляват и телесните, и духовните страдания. Авторът насочва родителите към светиите, покровители на семейството, както и към мъдростта на светите отци. Дълбоко убеден, че значителна част от психичните разстройства са следствие от греховния начин на живот, страстите и пороците, вкоренени в човешката душа, Авдеев отговаря на поставения му въпрос: „Защо на мен – успешната, здрава, красива жена, ми е необходимо покаяние? Аз нищо не съм откраднала, никого не съм убила, живея като всички“, по следния начин:

„Грях е всичко онова, което ни пречи да обичаме Бога и ближния. Грехът винаги е препятствие, което обикновено е труднопреодолимо, защото се е превърнало в норма на нашия живот. Не е лесно да преодолеем това препятствие само със собствени усилия, затова трябва да призоваваме Божията помощ. И още нещо за изповедта. Съществува едно такова понятие, свързано с нея, което се определя като „лъжлив срам”. Но всъщност срамно е да грешим, да принасяме покаяние – не. Господ да ви помага!“

Без аналог са примерите на автора от личния му опит и практика. Без излишен сантимент или какъвто и да било укор, той дава примери за значението на духовното израстване спрямо телесното изцеление, за връзката между психика и здраве, за житейските ориентири, които децата получават от семейството си. Истински безценни са тези поучителни истории, които свидетелстват за силата на вярата и Божията благодат.
Що се отнася до значимостта на жената за семейството и възпитанието на децата, един малък фрагмент от книгата блестящо илюстрира този въпрос:

„За важността на майчината молитва и благословение съм чел в спомените на владика Сергий (Соколов), епископ Новосибирски и Бердски, сега покойник. Той пише как се е молел заедно със своята майка. Когато завършвали молитвата, майката взела благословение от своя син архиерей. Той я благословил. А след това сам навел главата си и майката със своите три пръста прекръстила главата на своя син епископ. Ето какво значи майчиното благословение.“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>

Текст: Зарина Василева