„Православието“ от Павел Евдокимов – тайноводство в православния живот и неговата мистика

„Православието“ от Павел Евдокимов – тайноводство в православния живот и неговата мистика

„Православието“ от Павел Евдокимов (Омофор, 2006) е мащабен труд, обобщаващ целия православен живот и същинската негова цел. Текстът представлява мозайка на съвременната православна мисъл: исторически преглед, учението за човека, Църквата, богослужението и Последните времена, но той е и панорама на Православието като служение на Христос в учението, богослужението и в целия ни живот. Методично и задълбочено проф. Евдокимов разкрива онази дълбока мистика на Православието, която отвежда до чувство на дълбоко смирение и собствено недостойнство пред величието на неговата тайна – за Православието може да се мисли само молитвено и „на колене“.
Православен богослов, професор в Свято-Сергиевския богословски институт в Париж, автор на многобройни трудове, сред които Достоевски и проблемът за злото (1942), Жената и спасението на света (1958), Тайнството на Любовта (1962), Етапи на духовния живот (1964), Богословие на красотата (1970), Павел Евдокимов изследва особено задълбочено православната традиция, но неговите напътствия и разяснения към православния читател са ефирни и разбираеми, така че да бъдат възприети както с ума, така и със сърцето.
В историческия увод към книгата, той подчертава, че „никому не е дадено да вникне в Писанието непосредствено, игнорирайки живата му изтълкуваност в течение на цялата история, през която Светият Дух не е спирал да говори чрез пророците и светиите.“

Чрез своите разяснения на исторически събития и фактология, които имат за цел да обяснят колебанията на терминологията в богословски аспект, авторът с лекота доказва, че Православието е най-малко нормативната, най-малко преводимата на езика на понятията форма на християнството.

„Неговата духовност, неговото богослужение, неговата молитва, самата му душа възхождат към „богоотците”. (…) Православието не е променило нищо в апостолската съкровищница на вярата. Дори днес, когато богословската му мисъл се развива по удивителен начин, Православието остава както и преди като структура, духовност, молитва и догматическо съзнание. (…) Можем да се възхитим на мъдрата сдържаност на Православието, което никога не се е стремяло да формулира догмата за последната участ.“

Православно „тайноводство”, както го определя протопрезвитер Борис Бобрински, декан на Парижкия богословски институт „Св. Сергий”, в предговора към книгата, би могло да бъде тревожно преживяване за западния читател, възпитан върху основите на католическото или протестантското благочестие.

„Срещата с Православието може да бъде същински шок, да има противоположни последици – или да го отблъсне с непривичната си духовност, привидно прекомерния естетизъм, потискащия ритуализъм и дори буквоядство, или пък да го плени с духовната си красота, чувството за отвъдност и близостта на божествената тайна“, пише той.

Проф. Павел Евдокимов няма за цел да шокира неправославния читател, дори напротив – книгата е за всички, които искат да разберат какво е Църквата и каква е целта на християнския живот.
В „Характерните черти на църквата“, наред със задълбочения богословски преглед, той синтезира учението и догматите в простичкото: „Църквата е една” – именно това твърдение изразява най-адекватно нейната природа, обобщава Евдокимов.
Ето какво е обяснението му и за Символа на вярата:

„Трябвало е още в самото начало да се извлече най-същественото от устното предание, а след това и от първите писания, за да се формулира установилото се изповедание на вярата и правилото, отговарящо на нуждите на катехизацията. Трябвало е да се намери основната насока на Добрата, благата вест, нейният център, да се засвидетелства апостолският произход и – отчитайки съществуването на поместни текстове – да се придаде авторитетът на вселенско, съборно предание. Трябвало е да се издигне нормативното съдържание на нивото, на което е и Свещеното Писание на Новия Завет.“

Изданието проследява историческия път на Църквата, изследва и анализира канона и догмите, различни аспекти и термини, пояснява същината на свещенството и смисъла на богослуженията и тайнствата, като не пропуска и последните времена в есхатологическото учение.
Задълбочените академични познания, богословска ерудиция и писателски талант на проф. Павел Евдокимов са несъмнени за създаването на този задълбочен и изчерпателен теологичен труд, но неговата гениалност е именно в умението да синтезира това мащабно изследване едва в няколко изречения:

„Както чудесно казва св. Григорий Нисийски, наречен „отец на отците” от Втория вселенски събор: „Божието могъщество може да създаде надежда там, където няма вече надежда, както и път към невъзможното”. Всеки предел съдържа в себе си онова, което е отвъд него, съдържа своето преодоляване. „Има само един начин да познаеш – да се стремиш отвъд границите на познатото.” Не следва да забравяме онова толкова дълбоко предупреждение на св. Максим Изповедник, че Бог ни наказва „не само за стореното зло, но и за пропуснатото добро и за това, че не обичаме своя ближен”.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“ТУК>>>

 

Текст: Зарина Василева