Вестители на Божието царство

Тази книга e за библейските пророци от Амос до Реставрацията (VIII-IV в. пр. Хр.)

прот. Александър Мен

Превод от руски Добринка Савова-Габровска
Богословска редакция Димитър Попмаринов
Коректор Венета Дякова
Дизайн на корицата Божидар Чемширов

2006 г., руска
формат 145мм х 215мм, 504 с.
ISBN 10 954-9700-51-8
ISBN 13 978-954-9700-51-0

Пророците са най-трудни за тълкувателите на Библията. Рядко на света са се появявали хора като тях, до такава степен устремени към бъдещето; на провиденциалния им взор е било дадено да преодолее преградата на времето и образът на Божия Помазаник е бил за тях жив, почти осезаем.

Пророците и днес за нас са предвестници на Истината. Те са постоянните спътници на човечеството; гласът им звучи навсякъде, където се почита Библията; ликовете им ни гледат от тавана на Сикстинската капела и от стените на староруските храмове; поети преразказват словата им, музиканти се вдъхновяват от тях, а в тревожния век на световни войни призивите и предупрежденията на пророците звучат така, сякаш са казани днес. Но основното им значение не е в това. Те са ни скъпи като учители на вярата и живота. Псалмите, химните и пророчествата, в които тези велики боговидци са въплътили вътрешния си опит, вече над двайсет и пет века намират жив отклик във всяко религиозно сърце.

Александър Владимирович Мен е роден на 22 януари 1935 г. в гр. Москва. Става дякон на 1 юни 1958г., а от 1960 г. е ръкоположен за свещеник. Успоредно със своето енорийско служение успява да завърши задочно Ленинградската семинария и Московската духовна академия. Прот. Александър Мен започва да пише още в началото на 50-те. По-важните му книги са : „В търсене на Пътя, Истината и Живота” – история на религиите в седем тома, „Как да четем Библията”, речник по библиология. Със своите многобройни книги и статии и чрез блестящия си проповеднически дар о. Ал. Мен успява в годините на див атеизъм да обърне хиляди хора към Христа.

На 9 септември 1990 г., неделя, прот. Александър Мен е съсечен с брадва на път за енорийската си църква.

„…Съвременният човек, говорейки за библейския пророк, неволно си представя легендарна личност, едва различима сред пъстрата тъкан на сказанията, принадлежаща към почти митическите времена. А всъщност образите на пророците, в сравнение с образите на други религиозни реформатори, почти са освободени от фолклорните драпировки; източниците, съдържащи се в Свещ. Писание представляват от само себе си свидетелство с висока историческа достоверност. За Питагор или Буда ние знаем от сравнително по-късните предания, за Конфуций или Сократ – от спомените на учениците им, а пророците ни оставят собствените си творби, които не само че разкриват съдържанието на проповедта им, но и позволяват да се надзърне в скритите кътчета на душата им, да се почувства биенето на сърцето им.

Изобщо пророците-писатели принадлежат към онази епоха в израилската история, когато легендите не възникват толкова лесно. Ако Моисей или Илия все още са заобиколени от свръхчовешки ореол, то започвайки от Амос сведенията в Библията за пророците почти изцяло са лишени от елементите на легендарност. Ние виждаме на страниците но Писанието истинските им човешки черти. Поразява и това колко многостранни са тези изключителни хора. Те са пламенни народни трибуни, каращи тълпата да замира в мълчание; те са смели борци, хвърлящи обвинение към силните на този свят; в същото време те застават пред нас като лирически поети, като чувствителни натури, лесно раними и страдащи. От една страна те обичат да поразяват въображението на масите със странни думи и жестове, лесно може да ги вземеш за безумни или пияни, а от друга – това са мислители с широк кръгозор, майстори на словото, добре познаващи литературата, вярванията, обичаите и политиката на своето време. Благодарение на това пророците постоянно се показват като че ли в две лица; това са хора, неразривно свързани със своя народ и с епохата си, в която здраво се вписват, и трудно може да ги разбере човек, ако ги отдели от историческия фон; същевременно това са вдъхновени Божи вестители, чиято проповед отива безкрайно по-надалеч от страната им и от времето им. „Пророческото виждане, изплуващо от подсъзнателните дълбини на човешката душа, не е подвластно на закона… Тук ние присъстваме на истински акт на творчество, при който в света навлиза нещо ново” – казва Арнолд Тойнби. Това безспорно е справедливо, но само по отношение на мистическите източници на пророческата проповед, а по формата си тя не може да бъде нещо изолирано, да бъде само плод на лично вдъхновение. Като хора на своето време, пророците споделят особеностите на древното източно мислене и си представят Вселената в светлината на вавилонската наука; често следват похватите на източните прорицатели и подобно на всеки писател, изпитват върху си литературни влияния. Ето защо, за да разберем правилно пророческите книги, трябва да имаме представа за културната атмосфера на тяхното време…“

За поръчки: Фондация Покров Богородичен, бул. Черни връх 68, София 1407, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков