„Разговори за православната вяра“ вече и в електронен формат

Един от най-обичаните православни духовници на нашето съвремие, не само в родната Румъния, но и в целия православен свят, архим. Клеопа (Илие), приканва към един особено важен разговор с настоящото издание.

„Разговори за православната вяра“ („Омофор“, 2018) е естествено продължение на дългите и задълбочени дискусии, които архим. Клеопа води с хора от всички краища на света и различни вероизповедания. След тези дискусии в душите им се пораждат съмнения и възникват много въпроси относно вярата и Божията истина, които ги връщат отново при него. Така се ражда настоящата книга – като един по-обширен разговор, диалог между православен свещеник и неговия ученик, чиито плодове, по думите на архим. Клеопа, са чисти като планински извор:

„Никога не съм се карал на някой вярващ, който има съмнения; никога от никого не съм искал да вярва слепешком. Ако го исках, това би означавало да дам право точно на онези, чиято цел е да накарат хората да вярват в тях, без да им поставят никакви въпроси. Напротив, винаги съм смятал, че дискусиите – като се изложат идеите от едната и от другата страна, са най-полезните, ако те се водят честно и с единственото желание да се достигне до истината. И не съм се лъгал. Имах щастието да видя плодовете от подобни разговори в душите на тези, които идваха с разкъсвана от съмнения вяра, а си тръгваха с вяра, избистрена като планински извор.“

Личността на стареца Клеопа е образец на духовна твърдост и истинна вяра. Преследван, арестуван, измъчван и изтезаван, той три пъти търси убежище в планинските гори, преди да успее да се завърне в манастира „Сихастрия“ и до края на живота си да напътства духовно всички, дошли при него. Сред посетителите има и православни, но и много инославни, невярващи и сектанти, които неприкрито се опитват да атакуват убежденията му и ученията на Църквата.

Именно с един такъв случай започва и първа глава от настоящето издание:

„…при мен в килията се появи един адвентистки проповедник от Бакъу. Той беше дошъл по настояване на мой познат учител. Двамата с учителя бяха придружени от още един човек на име Йон Лазар, който неотдавна се бил присъединил към адвентистите. Добрият учител се преборил да го доведе тук и заедно с проповедника адвентист се разбрали, че ако проповедникът успее да докаже пред свещеника, че истината е на негова страна, той ще остане при тях, ако ли не – да се завърне към Църквата и православната си вяра.

Когато разбрах от младия учител причината за тяхното посещение, започнах разговор за вярата с проповедника адвентист, за да може и другият човек да си разясни нещата. След този разговор под формата на въпроси и отговори проповедникът си взе чантата и шапката, и докато се приготвяше да си тръгне, християнинът, който с внимание слушаше това, което обсъждахме, му каза: „Аз няма да дойда с Вас, а ще остана, защото Господ ме доведе дотук, за да не се заблудя!“. На излизане през вратата проповедникът каза: „Тук няма с кого да говоря, защото не съм разбран!“.

Започвайки своя разговор с читателя с темата за Църквата, архим. Клеопа преминава методично и последователно през всички фундаменти на православната парадигма, без да пропуска нито една важна за всеки вярващ или колебаещ се човек тема: Свещеното Писание и Предание, почитта към Света Богородица и светиите, Тайнствата, молитвите, ученията на светата Църква за починалите и пр.

Ето, например, какво отговаря архим. Клеопа на сектант, който изтъква, че поклонението на мощите е идолопоклонство, което е забранено от Първата и Втората Божия заповед:

„Нито светите мощи са идоли или богове, нито поклонението, което им принасяме, е идолопоклонство. След като Сам Господ ги прославя чрез силата, която им дава, тогава и ние трябва да ги почитаме, защото чрез тях почитаме Бога, Който им е дал тази сила и сме длъжни да почитаме силата Божия в тях, а не самите тях. Ние не издигаме храмове на мощите, както езичниците правели за боговете и идолите си. Издига се храм на мястото, където са открити за слава Божия, и така славим Бога чрез тях. Първата и Втората Божия заповед забраняват почитането на идоли, а не на свети мощи, защото чрез светите мощи ние не заместваме Бога, както правят идолопоклонниците чрез техните идоли“.

С изобилна благост, търпение и човеколюбие, старецът Клеопа посреща отправените му предизвикателни нападки и им отговаря мъдро, прозорливо, без упрек и обвинения, с непоклатими аргументи и фин хумор. Така и най-убеденият еретик не се чувства нападнат и застрашен, а напротив – приобщен към разговора на стареца, приет и разбран в своето лутане. След срещата с кротостта на духовника, усетили неговата безрезервна подкрепа и готовност да ги изведе от сенчестите пътеки, дори най-разярените противници на Православието се връщали при него утихнали, смирени и с неутолимото желание да разберат повече.

„Както никога досега са се умножили злите, атеистите, заблудените сектанти и измамниците и има голяма нужда в днешния християнски свят повече отвсякога да се проповядва истината на Христовото Евангелие с голямо усърдие, защото много от вярващите са объркани и се отклоняват от истината“, пише с горчивина архим. Клеопа.

Докато четем думите на именития духовник, разбираме защо отец проф. д-р Думитру Стънилоае го описва като удивителен познавач на Светото Писание и омайващ майстор на словото, с изключителната способност да помни всички текстове на Светото Писание и на светите отци, който умее да говори часове наред по особено важни и сериозни теми, без умора и същевременно с усмивка, с която винаги дарява слушателите си.

Самият архим. Клеопа описва труда върху книгата си така:

„Реших да напиша тази книга, въпреки слабите ми умения в това отношение, но с желанието да бъда полезен на своите братя. Първо подредих целия материал в глави, според определени правила за нашата вяра. След това реших, че съдържанието ще бъде по-ясно за читателите, ако построя всичко под формата на диалог – с въпроси и отговори между православен свещеник и неговия ученик, който се стреми да постигне истините на вярата, относно които има вътрешни колебания или външни влияния. Нека това свято усилие да даде на моите братя по свещенство радостите, с които Господ дари мен!“.

Заветът на архим. Клеопа към своите събратя е не по-малко важен от разясненията, които той отправя към тези, които все още не са пристъпили по пътя към православното учение:

„Никой да не се срамува да казва истината пред вярващите, дори и да не е стигнал дотам да учи другите. Защото един благочестив отец казва: „Няма да упрекваме строго тези, които се учат, но не действат. Виждал съм много пъти липса на действие от този, който учи, но това той замества със словото!“.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>

За онлайн поръчки от сайта на книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>

Текст: Зарина Василева