„Православие и постмодернизъм“ – да бъдем това, към което Христос ни е призовал

Постмодернизмът се появява като форма на отрицание и бунт срещу модерността. Има ли постмодерност в богословието и библеистиката? Представлява ли заплаха за нас?

Тези и други въпроси, свързани с Православната църква, съвременността и постмодерността, са в основата на проведената научната конференция на тема „Православие и постмодернизъм“, с участието на преподаватели от богословските факултети при СУ „Св. Климент Охридски“ и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Представените доклади са събрани в сборника „Православие и постмодернизъм“ (Омофор, 2010). Цялостният им обхват и критичен фокус запълват фактическа празнота в богословската и религиозна научна литература.
Църквата се сблъсква с напълно нов свят, изпълнен със силен индивидуализъм и секуларизация. Успява ли тя и как всъщност може да помогне на отделния човек да намери своето място, да отстои вярата и убежденията си, да устои на изкушенията?
Своите анализи представят едни от най-утвърдените имена в българската богословска наука – духовници, преподаватели и анализатори.

„Православието не е затворено в себе си и изолирано. То е вярно на Преданието и светоотеческото наследство и същевременно се стреми в светлината им да бъде в позитивен контакт със заобикалящия го свят, включително като използва съвременната научна методология и позитивните резултати. Плурализмът в Църквата е в единството по същество: вярващите влизат в общение със Спасителя както чрез приемането на Неговото Тяло и Кръв в св. Евхаристия, така и чрез възвестяването на Евангелието като керигма, която намира израз и в иконографията. Тя не се изявява само в проповедта, но с нея е проникнат цялостният живот, защото понятието „слово” (евр. dâbâr) означава не само изречена дума, но и дело, активност“, пише в своя анализ на християнската иконография проф. протопрезвитер д-р Николай Шиваров.

В хода на дискусията проф. Шиваров поставя и един от най-фундаменталните проблеми: „Означава ли глобализацията изгубване на собствената идентичност, изправени пред море от католици и протестанти. Друг проблем – секуларизацията. Тя е вътре в Църквата чрез нейните членове, но тя напира и отвън, тъй че имаме една двустранност“.

„Дали не е дошло и времето, когато богословието ще се върне към старото, ранното, чрез традицията от ранната история на Църквата и честните отци?“, продължава дискусията (тогава все още гл. ас., а днес доц. и декан на Богословския факултет в гр. София) Ивайло Найденов.

Текстовете, събрани в сборника, обхващат цялата палитра от академични търсения и научни предизвикателства по актуални теми като: духовността на българския народ, кризата в Църквата, светоотеческите предания и съвременните библейски тълкувания, и пр. Много от статиите са посветени на проблемите, предизвикателствата и задачите пред Българската православна църква, свързани с богослуженията, църковната архитектура и духовното обгрижване на съвременния човек.
Задълбоченият научен анализ и обзор, систематичният подход и критичен фокус към темата, правят изданието особено актуално и ценно за всеки читател – независимо дали има научни познания, или търси отговорите, които да му помогнат в изпитанията на днешния ден.

Търсенето на другия и другостта – през тази призма разглежда въпроса за постмодерността доц. д-р Свилен Тутеков:

„Може би усилията на западната философска мисъл за търсене на другия и за междуличностно отношение и общение намират най-автентичния си богословски отговор в живота и етоса на истинския православен църковен човек. Затова, вместо заключения с академичен характер, предлагам опитното свидетелство на стареца Порфирий за истинското харизматично откриване на другия като брат и икона на Христос в благодатния опит от спасението в Църквата:
„Важно е да влезем в Църквата. Да се съединим с нашите ближни, да приемем радостите и скърбите на всички. Да ги усещаме като свои, да се молим за всички, да искаме до болка тяхното спасение, да забравяме себе си. Да правим за ближните всичко така, както Христос прави за нас. В Църквата ставаме едно с всеки, който е нещастен и наскърбен, както и с всеки грешник. Човек не трябва да иска да се спаси сам, а да не се спасят и останалите. Погрешно е човек да се моли сам за себе си да бъде спасен. Трябва да обичаме другите хора и да се молим никой да не пропадне, а всички да влязат в Църквата. В това е ценността”.

Сред бъдещите предизвикателства пред Българската православна църква свещеник Теодор Стойчев разграничава страховете от възможностите, като подчертава, че е необходима повече компетентност у свещенослужителите, за да се справят с трудностите на съвремието, и припомня, че:

„Всяка изолираност и нетърпимост са не само неподходящи за съвременните условия, но те нямат и нищо общо с духа на Църквата. Новото време трябва да бъде времето на истинската Църква. На Църквата като съборна даденост. Църква, която духовно преобразява, а определено това зависи от нас. Никой не може да ни открадне възможността да бъдем това, към което Христос ни е призовал“.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>

Текст: Зарина Василева