Издателство „Омофор“ представя „Радост на всички скърбящи“ на Лиляна Хабянович Джурович
Издателство „Омофор“ има удоволствието да представи на вниманието на читателите книгата „Радост на всички скърбящи“ на Лиляна Хабянович Джурович.
Лиляна Хабянович Джурович е най-четеният и издаван сръбски автор днес. Родена е през 1953 г. в Крушевац. Завършва основното си образование и гимназия в родния си град, учи в Икономическия факултет към Белградския университет. Работила е като банков служител, както и в сферата на чуждестранния туризъм, а по-късно като журналист и редактор в списание „Дъга“. От 1996 г. се посвещава изключително на писателска дейност. През 2003 г. основава издателска къща „Глобосино Александрия (сега „Глобус Александрия“), на която е главен редактор до днес. След изключителния пробив на романа ѝ „Женско родословие“ през 1996 г., мястото ѝ в съвременната сръбска литература става специално. Нейни произведения са продадени в над два милиона екземпляра. Тя е и най-превежданият съвременен сръбски писател – до днес 54 от нейните книги са издадени в превод на 18 езика.
Това е книга за земния живот на Пресвета Богородица. За най-важното събитие от сътворението на света ни разказват двамата най-близки на Иисус Христос – самата Пресвета Богородица и свети Йоан Богослов, апостол и евангелист. Възлюбеният Христов ученик, на когото Господ, разпънат на кръста, поверява най-скъпото, което оставя на земята – Своята майка.
Какво е било нейното всекидневие? На какво се е надявала и какво я е плашело? Как е живяла със знанието, че нейното Дете е Синът Божий, обещан на хората преди всички векове? Какви са били апостолите и жените-мироносици? Как се е раждала новата вяра? Как се е променяла картината на стария свят?… Отговори на тези и на още много въпроси предлага романът „Радост на всички скърбящи”.
В интервю за издателство „Омофор“ по повод издаването на романа ѝ в България, авторката споделя:
„Пишех сякаш се молех. Изпълнена с огромна любов към Пресветата майка Мария. Тази любов ми даваше свобода и сила. Освен това, по време на работата си понякога усещах нейното живо присъствие. Сърцето ми тогава беше чисто, а мислите ми – светли и ясни.
Понякога, по време на работата си, когато мислех за кого аз, грешната и недостойната, пиша, колко благословия съм получила и колко голям е моят дълг и отговорност, се страхувах. Тогава, с цялото си сърце, с цялата си душа ѝ благодарях за тази голяма милост и се молех на нея и на Светия Дух да ми помогнат да докажа, че съм достойна за този велик дар. И продължавах да пиша…
Толкова ужасни бяха съмненията ми, толкова голям беше страхът ми, че обиждам Божията майка с работата си, че в един момент си помислих да се откажа. Да не напиша никога книгата. Но когато ми хрумна тази мисъл, почувствах болка в душата си.
И тогава започнах да се моля на Светата майка да ми помогне. Да ми отговори. Но нейният отговор да бъде ясен и да дойде при мен отвън, чрез някой друг, за да бъда сигурна, че не си въобразявам. „Смили се и ми помогни да изпълня волята ти“, повтарях дни наред.
Молих се така по време на Литургията, на празника Успение на Пресвета Богородица.
Когато се върнах от църквата, получих съобщение на мобилния си телефон от непозната читателка. До ден днешен не знам откъде е взела личния ми номер. „Седя, мисля и се чудя защо не напишете роман за Пресвета Богородица“, пишеше тя.
В този момент ме изпълниха радост и мир. Божията майка чу молитвата ми. И ми отговори…
С тази книга исках да доближа хората от нашето време до онези, които промениха езическия свят и създадоха християнската вяра. Да покажа какви са били хората, които днес честваме, палим свещи пред иконите им и молим за тяхната благодатна помощ. И да предам най-важните учения на нашата вяра.
Но преди всичко исках да разкажа истинската история за земния живот на Божията майка. За чудното момиче Мария. За нейната несравнима вяра, любов и надежда.
Тази, която преди всички векове беше избрана да роди Бог-Син, живя като другите жени от нейната класа. Чистеше. Приготвяше храна. Шиеше. Носеше вода от извора. И пазеше Сина си. И още от четиридесетия ден на живота Му знаеше, че Синът ѝ ще страда. Че, според думите на пророка, сърцето ѝ ще бъде пронизано от меча на болката…
Докато пишех, често плачех. И се срамувах. Питах се как смеем да я молим да ни даде деца, как смеем да я молим да ни закриля и пази и да защитава синовете и дъщерите ни, когато Синът ѝ беше убит от подобни на нас. И тя ми се усмихна от иконата. Майката на Живия Бог, която се научи от Сина си да прощава, да благославя и да обича.“
– Ето майка ти! – каза ми тогава.
Отправи към мен онзи Свой поглед, по-ясен от всякак ви думи. По-силен от всеки гръм.
„Поверява ми най-скъпото, което оставя на земята”, по мислих си. И дадох обет, че никога няма да я оставя в беда, бездомност и самота.
– Ето майка ти! – повтори ми нощес.
Веднага разбрах Неговата свята заповед. И ето, бързам да я изпълня – благодарен, че именно на мен е поверил да напиша истината за онази, чиято утроба е била жилище, а обятията ѝ – престол на живия Бог.
Изминаха цели шест десетилетия, откакто Синът Божи седна от дясната страна на Своя Отец. И точно както беше казал, че ще стане, в света се явиха много лъжливи про роци. Измамници. Антихристи. Говореха, че Иисус Христос не е дошъл в плът. Че Той не е и човек, и Бог. Че не е Бого човек. Че не Го е родила и откърмила Онази, която Ангел Господен е нарекъл благословена между жените. Че онзи неповторим час в Давидовата пещера е бил илюзия. Изма ма на ума. А ако раждането е илюзия, тогава и смъртта не е действителна. Нито Неговата жертва. Нито страданието, превърнало майчиното сърце в кървава рана.
Преживях край нея хиляди дни и толкова часове, колко то са звездите на небето.
Днес започвам свитъците на ново свидетелство. Ще раз кажа какво съм чул от онези, които познаваха Мария, дъще рята на Анна и Йоаким. Мария, Майката на Иисус. Мария, ра бинята Господня. От честни и благочестиви хора. Ще открия и това, което съм узнал от самата нея, Вечнодева и Богороди ца. Ще предам всичко, което ми беше предадено, така, както съм го приел. Ще добавя и онова, което сам съм видял, чул и докоснал. И ако някой някога ви каже нещо друго, различ но от това, което сега ще чуете от мен, не му вярвайте. А аз, 7 братя мои, в търпение за Иисус Христос, със своята вяра в Господа свидетелствам, че всичко е било точно така.
Радост на всички скърбящи
Лиляна Хабянович Джурович
Година на издаване: 2025
Страници: 304
ISBN 978-619-7802-02-3
Цена: 16 €
За поръчки от издателството: ИК „Омофор“, София 1504, ул. „Проф. Асен Златаров“ 22, тел. 0886 149 991;
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
