НОВ ТИРАЖ: „Свети Силуан Атонски“ – душата, която винаги познава своя Творец и Бог
Поредният тираж на един от емблематичните трудове на св. Софроний Атонски е вече факт. Шестнайсет години след първото си издание на български език, книгата за живота и учението на св. Силуан Атонски продължава да бъде едно от най-търсените и обичани заглавия от каталога на издателство „Омофор“, рядък бисер в православната съкровищница и неоспоримо свидетелство, че дори в нашия сломен нов свят светостта е възможна.
„От „роден” до „починал” – всичко оскъдно, няма какво да разкажеш; а да докосваш вътрешния живот на човека пред Бога е нескромно и дръзко. Да разкриваш пред всички „дълбокото” сърце на християнина е почти светотатство. Но уверени сега, че за стареца, който си отиде от света като негов победител, вече нищо не е страшно, вече нищо няма да наруши вечния му покой в Бога, ще си позволим опита да разкажем поне нещо за неговото необикновено богато и царствено-високо житие, като имаме предвид онези малцина, които също се стремят към такъв божествен живот.“
Това е краткото описание на мотивите на свети Софроний Атонски да опише живота на свети Силуан Атонски така, както само един ученик може да опише просиялия си учител.
В книгата „Свети Силуан Атонски“ свети Софроний споделя личните си спомени и ученията на свети Силуан, като разкрива как дълбочината на вярата, ревностният християнски живот и личният опит с Бога могат да преобразят съществуването. Това не е само биография, а духовен наръчник, изпълнен със светоотеческа премъдрост.
Книгата е разделена в две части: Живот и учение на стареца и Писанията на стареца Силуан.
Причината за написването на първата, въвеждаща част е обстоятелството, че, като пристига във Франция след края на Втората световна война, отец Софроний се сблъсква със слепотата на повечето свои сънародници в Париж – представители на руската мисъл, неспособни да видят в записките на стареца нещо значимо от богословска гледна точка. Във втората част се разкриват мислите на стареца за духовния живот: молитвата, смирението, Божият мир, благодатта, Божията воля, човешката свобода, покаянието, богопознанието, любовта, света Богородица, светиите, монасите, пастирите, борбата с помислите. Себе си старецът Силуан вижда най-вече като плачещия Адам – изгубил рая, да пролива горещи сълзи в молитва пред Господа, казва преводачът Кръстю Банев и особено силно акцентира върху описанието на отец Софроний за това как „старецът е изпълнявал своето послушание на мелницата и знаем, че въпреки толкова трудното си послушание, „където цял ден е трябвало да прехвърля и носи безброй големи чували с брашно”, старецът продължавал непрестанно да се моли „с продължителен, дълбок и понякога отчаян плач”.
Свети Силуан е роден като Симеон Иванович Антонов през 1866 г. в семейството на руски православни родители. На двадесет и седем годишна възраст той напуска родната си Русия и отива в Света гора, където става монах в манастира „Св. Пантелеймон“ и получава името Силуан.
Пламенен подвижник, той получил благодатта на непрестанната молитва и придобил голямо смирение и вътрешно спокойствие. Именно на ученика си, бъдещия свети Софроний, предава духовните си записки малко преди кончината си през 1938 г.
„Блаженият старец схимонах Силуан се подвизава четиридесет и шест години на Атонската планина в руския манастир „Св. великомъченик Пантелеймон”. Така се случи, че около 14 години и ние живяхме в този манастир. През последните години от живота на стареца, от 1931 г. до деня на неговата кончина на 11/24 септември 1938 г., бяхме най-близкият му човек. Отказваме се да обясним как стана това; ако искате, можем да го наречем недоразумение. За отношението ни към стареца знаеха някои от неговите почитатели и техните настойчиви молби ни накараха да напишем неговото житие. За човек, който няма нито дарба, нито опит в писането, това не е лека задача; но все пак започваме, защото дълбоко и искрено сме убедени, че е наш дълг да разкажем на хората за този наистина велик човек“, пише свети Софроний.
Точно тази убеденост в изключителността на своя учител, позволява на Софроний да разказва с лекота интересни и дори забавни истории от детството и младостта му. Те не само не подлагат на съмнение величието на личността, а го подсилват, разкривайки съвсем обикновената и човешка страна на бъдещия светия. Смирението и искреността му, силната воля и стремеж към Бога са били негови оръжия в тежките духовни битки, които водил в първите години в манастира.
Борбите с демонските сили били непосилни за монаха и той „стигнал до дъното на отчаянието, седейки в килията си преди вечерня, той си помислил: „Да склониш Бога с молитва е невъзможно”. При тази мисъл се почувствал напълно изоставен и душата му потънала в мрака на адска мъка и скръб. Това състояние продължило около час. Същия ден, по време на вечернята в църквата „Св. пророк Илия” до мелницата, вдясно от царските двери, където е иконата на Спасителя, той видял живия Христос. Господ по непостижим начин Се явил на младия послушник и цялото му същество, и самото му тяло се изпълнили с благодатния огън на Светия Дух, с онзи огън, който Господ е турил на земята със Своето пришествие (Лука 12:49).“
Това преживяване разтърсило живота на монаха Силуан: „…той „веднага познал” и явилия му се Христос, и Светия Дух, Който действал в него. В своите писания старецът повтаря непрестанно, че е познал Господа чрез Светия Дух, че в Светия Дух е съзрял Бога. Той твърдеше още, че когато Самият Господ се явява на душата, тя не може да не познае в Него своя Творец и Бог.“
Преливането на историите от живота на свети Силуан в неговите мисли и мъдрост е така естествено и ненатрапчиво, че читателят има усещането, че разговаря реално със стареца.
Ето например какво ще отговори той, ако му споделим, че търсим Бога:
„Как ще търсиш онова, което не си губил? Как ще търсиш онова, за което изобщо не знаеш? Но душата познава Господа и затова Го търси”, с цялата убеденост, че да търси Бога може само онзи, който Го е познал и после Го е загубил.
Свети Софроний изтъква, че за неговия учител, „главната основа на аскетическото умно безмълвие бяха думите на първата заповед: възлюби Бога от всичкото си сърце, с всичкия си ум, от всичката си душа. Старецът пише: „Който е познал Божията любов, ще каже: аз не спазих заповедите. Макар да се моля ден и нощ и да се старая да върша само добро, аз не изпълних заповедта за любовта към Бога. Само в редки случаи стигам до Божията заповед, а душата ми би искала винаги да бъде в нея. Когато към ума се примесват странични мисли, тогава умът мисли и за Бога, и за тях; значи заповедта да обичаш с всичкия си ум и с всичкото си сърце – не е докрай изпълнена. Но когато умът е изцяло в Бога и няма други помисли, тогава е изпълнена първата заповед, и пак още не съвсем.”
Безценни са тези своеобразни разговори със стареца през перото на друг светия относно важните, за всеки православен човек, въпроси: молитвата, борбата със страстите, духовния живот, свободната воля, прозорливостта, духовната мъдрост.
Думите на свети Силуан са дълбоки и вълнуващи, с тях порастваме и се променяме, осъзнаваме, че друг път, освен пътя към Бога, за нашето спасение няма. Тези думи, преминали през двама атонски светци, за да достигнат при нас, са не просто просветителни, те са лечителни за задъхващите ни се души, за обърканите стъпки, за лутащия се поглед. Те са отговорите на всичко, което търсим:
„Пазете Божията благодат; с нея леко се живее, всичко става добре, по Бога, всичко е мило и радостно, душата намира покой в Бога и ходи, сякаш е в някаква прекрасна градина, в която живеят Господ и Божията майка. Без благодат човек е грешна пръст, а с Божията благодат по ум човекът е подобен на ангел. Ангелите служат на Бога с ума си и Го обичат, така прави и човекът, когато е ангел по ум.“
За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
Текст: Зарина Василева
