Нови тиражи: „Великият пост“ на прот. Александър Шмеман и „Православната църква“ на протопр. Антоний Алевизопулос
След преиздаването на „До изгонените от Рая. Мисионерски писма“ на св. Николай Велимирович и „Бракът като подвижничество“ на мит. Антоний Сурожки още две ценни книги на забележителни автори от каталога на издателство „Омофор“ увеличават списъка със заглавия, получили нови тиражи.
„Православната църква. Нейната вяра, богослужение и живот“ на протопрезвитер Антоний Алевизопулос дава ясни ориентири сред изобилието от идеологически течения, множеството съвременни религиозни групи и объркващата употреба на християнските понятия, нямаща нищо общо с автентичното им значение. Книгата е също така синтезирано представяне на православната вяра в нейния непосредствен контекст на православно богослужение и живот. Проблемът за това, къде се крие истината, е занимавал човечеството откак свят светува; това е проблем, който винаги е актуален, а самата му същност кара човека да търси отговора. Основният мотив за написването на тази книга е да се запълни липсата от сбит и стегнат текст, който да обърне сериозно внимание на различните течения на нашето време, който да даде православни отговори на екзистенциалните проблеми пред хората днес и да запознае заинтересования читател, бил той православен или не, с това що е Православие и какви отговори дава то на различните безизходни ситуации, пред които нашият свят е изправен.
Протопрезвитер Антоний Алевизопулос (1931–1996) е един от големите специалисти в областта на сектите и ересите в Гърция. Роден в Казарма, Гърция. Завършва богословие в Атинския университет и защитава докторска степен по богословие и философия.
Ръкоположен е за презвитер през 1962 г. и служи в Германия, а впоследствие в Гърция, в Амбелокипос и Атина, където остава до своята смърт.
Като секретар на Синодалната комисия по проблемите със сектите към Атинската архиепископия отговаря за пастирското отношение към ересите. Ръководи Гръцката православна асоциация на родителите, както и други църковни организации. Участва в много международни семинари, включително и в България. Автор е на 40 книги в областта на пастирската дейност, която обхваща енорийския живот, изясняването на православната вяра и пастирския подход на Църквата към различните ереси.
„Великият пост“ на прот. Александър Шмеман е важно въведение в православното учение и в практиката на поста. Богословски размисъл за духовните измерения на поста и значението на аскетичния подвиг за вътрешната промяна на личността в Църквата. Великият пост е ежегодно пътуване към изворите на православната вяра, където отново ни се разкрива как трябва да живее православният човек. През този единствен в годината период Църквата разкрива в образи, както и в самия ред на богослужебния живот, целия смисъл на поста. По тази причина краткото обяснение на поста тук е изградено ако не изцяло, то предимно на основата на великопостните служби. Надявам се читателят сам да почувства, че няма нищо по-прекрасно и по-дълбоко, нищо по-вдъхновяващо и по-вдъхновено от това, което Църквата като майка ни открива и щедро ни дарява, щом само встъпим в благословеното време на „четиридесетдневната пролет“. Всъщност тъкмо любовта е онази тайнствена сила, която през всичко външно и случайно в другия човек – външен вид, социално положение, етнически произход, интелектуални способности – достига душата – единствения личностен корен на човешкото същество, частицата от Бога в него. Бог обича всеки човек, защото Той Един познава безценното и абсолютно съкровище – душата, човешката личност, която Той е дарил на всеки човек. По такъв начин християнската любов става участие в божественото знание и дар на божествената любов. Любовта не може да бъде безлична, защото тъкмо тя е чудното откровение на личността в един човек – личностен и единствен посред общото и обикновеното.
Прот. Александър Шмеман е православен църковен деятел, богослов, проповедник. Роден е в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва парижкия Богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г. приема свещенството, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария „Св. Владимир”. През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургически богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много университети, неуморим проповедник. Умира на 13 декември 1983 г. в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в Светото Православие. На българския читател е познат и с книгите: „Да бъдем тук. Беседи по радио Свобода“ („Омофор“, 2024); „Литургичско богословие“ („Омофор“, 2013); „За живота на света“ („Омофор“, 2013); „Историческият път на Православието“ („Омофор“, 2009); „От вода и дух“ („Омофор“, 2005).
От края на лятото екипът на издателство „Омофор“ подготвя за своите читатели нови тиражи на редица обичани заглавия. На книжния пазар отново можете да намерите „Пътят към сърцето“ на архим. Захария, „Ще видим Бога както си е“ на св. Софроний Атонски, „Нашата литургия“ на архиеп. Павел Финландски, „Майка Гавриила. Аскетика на любовта“ на монахиня Гавриила, „Синът Човешки” на протойерей Александър Мен, сборника с християнска проза за деца и юноши „Детски цветослов“, „2 000 000 километра в търсене на любовта“ на Клаус Кенет, „Просто вярвайте. 101 християнски притчи и сказания“, „Преди да влезем в храма. Първи стъпки в православната вяра“ с автори прот. д-р Павел Събев и прот. д-р Добромир Димитров, „Животът на св. Сава“ и „До изгонените от Рая. Мисионерски писма“ на св. Николай Велимирович, „Молитвата и животът“, „Бракът като подвижничество“ и „Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ на мит. Антоний Сурожки.
