„Творчеството на Стоян Михайловски в християнска перспектива“ ще бъде представена в културната програма на Пролетния панаир на книгата

„Творчеството на Стоян Михайловски в християнска перспектива“ ще бъде представена в културната програма на Пролетния панаир на книгата

На 2 юни, Ден на Ботев и на героите, загинали за свободата и независимостта на България, и броени дни след като отбелязахме празника на славянската писменост и книжнина, издателство „Омофор“ представя новата си книга, посветена на един от най-забележителните български будители – авторът на всеучилищния химн „Върви народе възродени „, Стоян Михайловски.

Посветена на 170 годишнината от раждането на писателя, книгата разкрива образа му на християнски творец и мислител в светлината на православната богословска традиция. В уводните думи към изследването си авторът, проф. д-р Калин Михайлов, пише следното: “Такъв внушителен юбилей би трябвало да ни даде отличен повод да се върнем към личността и делото на писателя философ, на сатирика и общественика, но и да се изпълним с решимост това завръщане да не е само юбилейно, да се стараем и през останалото време името му да не избледнява в културната ни памет. Към днешна дата подобни притеснения могат да се сторят някому пресилени, но те съвсем не са безоснователни: опасността значим български творец като Михайловски да изпадне постепенно в пълно забвение, е съвсем реална и може да бъде удостоверена от всеки преподавател по литература, който е склонен да задава неудобни въпроси на своите ученици или студенти. Така става ясен и вторият подтик за създаването на тази книга – борбата с неумолимата забрава. Наш дълг е да я водим, ако не искаме да се превърнем в неблагодарни (не)човешки същества.“

Роден в китния старопланински град Елена, бъдещият класик на българската литература принадлежи към бележит възрожденски род, в който изпъкват имената на Никола Михайловски и митр. Иларион Макариополски. Ключова роля в образованието на юношата изиграва престоят му в елитния френски султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, а по-нататък – следването на правни науки в Университета на Екс ан Прованс във Франция. Началото на литературната му дейност е още в лицейския период, през който негови съученици са Константин Величков и Симеон Радев. Отдадеността на Ст. Михайловски на обществени дела е многообразна и дългогодишна: трикратно е избиран за народен представител, занимава се активно с публицистична и редакторска дейност, заема се дейно – и у нас, и в чужбина – да защитава каузата на македонските българи, останали под властта на Османската империя. Съвременниците му виждат в него „глас“ на една независима, будна и неподкупна гражданска съвест. Като юрист – адвокат и съдия – работи в Свищов, а също и в Министерството на правосъдието в столицата. Преподавателската му дейност е свързана предимно с френския език, но включва и курсове по всеобща литературна история във Висшето училище в София.

Творчеството на писателя е многолико в жанрово отношение, каквато е и личността му – създава епиграми, афоризми, басни, сатири, публицистика, драми, философско-моралистични творби, стихотворения и поеми. Значителна част от произведенията му са публикувани в „Църковен вестник“. Увлича се от френската литература и култура и през целия си живот, наред с българския, пише и на френски. Автор е на повече от 15 книги, между които е и първият в България изцяло сонетен сборник – „Философически и сатирически сонети“ (1895). Сред най-известните произведения на Стоян Михайловски са неговите басни, поемата му „Книга за българския народ“, стихотворението „Напред“ и всеучилищният химн, посветен на светите братя Кирил и Методий, добил по-голяма известност под името „Върви, народе възродени“.

 

 Авторът на книгата, проф. д-р  Калин Михайлов е литературовед, есеист и поет. Преподава история на западноевропейската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В научните си книги той изследва отношенията между християнството и художествената литература. Автор е на четири литературоведски книги, посветени на различни аспекти в отношенията между християнството и художествената литература; на сборника с есета „Забравената мая“ (2020); на осем стихосбирки, излезли в периода между 1991 и 2023 г.; на повестта „Смъртта няма последната дума“ (2021) и на множество статии в литературната и нелитературна периодика. Води рубриката „Християнството в литературата“ на сп. „Християнство и култура“. Специализирал е по темата „Вяра и литература” във Фрибур, Швейцария (1993–1994), с подкрепата на Фондация „Кацаров”. Член-съосновател е на „Академичния кръг по сравнително литературознание” (CALIC-ACCL) и на българското общество „Достоевски“. Председател на Асоциацията за насърчаване на християнското художествено слово „Емпирей“.

Професор Калин Михайлов наскоро беше удостоен с най-високата литературна награда на името на Стоян Михайловски  „Почетен знак Стоян Михайловски“ за 2026 год.