„Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ от митрополит Антоний Сурожки

Сборникът под заглавие „Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ е четвъртото заглавие под авторството на митрополит Антоний в каталога на издателство „Омофор“ след книгите „Началото на молитвата“, „Бракът като подвижничество“ и „Молитвата и животът“. Преводът от руски на новата книга е на Евгения Николчева, а редактор е Венета Дякова.

Новото издание съдържа беседи на митрополит Антоний Сурожки (1914 – 2003), изнесени пред негови енориаши в Лондон в периода септември – декември 1994 г.

Беседите са посветени на светото Кръщение и на нашите вътрешни основания, с които пристъпваме към него. Днес, когато духът на времето сякаш е пропит от формалистично отношение към Тайнството, тази книга е особено необходима. От една страна, тя е насочена към онзи, който прави първите си стъпки във вярата. И от друга – към всеки, който е отдавна в Църквата, но от водовъртежа на житейските стихии е изгубил хоризонта за това, че „нашата надежда и спасение се намират там, където е Христос, тоест в онзи център, където всички сили на бурята се срещат и където вълнението стихва, защото там е Бог, Който е несъкрушим“.

Митрополит Антоний Сурожки (19 юни 1914 – 4 август 2003 г.) е един от най-обичаните духовници за поколения вярващи и един от най-четените православни автори на съвремието.

Ръкоположен е в йеромонашески сан през 1948 г. След това бъдещият архиерей е изпратен на пастирско служение във Великобритания; следва епископска хиротония (1957 г.); архиепископ на Руската православна църква за Великобритания и Ирландия (1962 г.). От 1963 г. е патриаршески екзарх на Западна Европа, а от 1966 г. и митрополит към Московския патриархат. Митрополит Антоний е освободен от тази длъжност по собствено желание през 1974 г., за да се посвети изцяло на пастирска дейност. Участва в делегацията на Руската църква на Световния съвет на църквите в Ню Делхи през 1961 г. и в Женева през 1966 г.

Дълги години митрополит Антоний носи православното свидетелство за Христа на Запад, проповядвайки в различни църковни общини, университетски аудитории, радиа и телевизии в много страни по света, без да прекъсва връзката си с Руската църква. От 1969 г., в продължение на десетилетия чете радиобеседи по руските предавания на Би Би Си. Неговите посещения по време на комунистическото управление в Русия се превръщат в радостно и обнадеждаващо събитие за руското православие. Заслугите му са отбелязани с почетна докторска степен от няколко богословски факултета. Абърдийнският университет му присъжда титлата „почетен доктор на богословието” „за проповедта на Словото Божие и за обновяването на духовния живот в страната”; Кеймбриджкият университет и Московската духовна академия – за съвкупността от неговите научно-богословски, пастирски и проповеднически трудове.

„Невъзможно е да прочетем Евангелието, да бъдем дълбоко трогнати, развълнувани и после да се успокоим за това, което сме след преживяното, после да се върнем към нещо съвсем различно; да съхраним този опит в паметта си, да му се радваме, да му се любуваме, но да не го живеем, да не живеем творчески, действено. Струва ми се, че е много важно да си представим тези три момента, когато си задаваме въпроса: къде лично аз се намирам по отношение на вярата си. Дали моята вяра е само спомен, памет за това, което някога се е случило, убеденост, че се е случило. Или вярата ми се изразява в това, че тази увереност влече след себе си и творческа деятелност: осъзнаването, че съм длъжен да живея съгласно с онова, което ми се е открило.“