Свещената любов. Чудото на ХХ век. Добрият Старец. Това са само някои от нарицателните, с които наричат свети Гавриил, в опити да обрисуват нестихващата му любов към ближните, неговата благост и отдаденост на Бога. Отец Гавриил (Годердзи Василиевич Ургебадзе), е роден

  „Днес повечето хора мислят, че и без Христос могат доста добре да се справят. (…)Времето изтича с гигантски стъпки и един ден отпадналите с ужас ще констатират, че са били заблудени. Въпросът повече от всякога е решаващ: вечен живот –

Църквата, това сме всички ние – познаваме добре тази сентенция. Как обаче съжителстваме всички ние в нейното лоно и осъзнаваме ли правилно взаимодействията помежду ни, в контекста на свещените канони? Защо е важно днес да говорим за автентичност на църковното устройство и

 Можем ли да живеем без Бога? Каква е участта ни, ако сме вперили поглед единствено в материалното? Можем ли да избягаме от себе си? Ще съумеем ли накрая да кажем: „Аз знам!“? Отговорите на тези въпроси намираме в брилянтната история на

„Помниш ли, тихи, дългите ни разходки в гората на умиращия август? Като стройни палми се издигаха сребристите стволове на брезите и златисто-зелените върхари се притискаха, сякаш плувнали в кръв, към кървавочервените и пурпурни трепетлики. А над повърхността на земята се

„За всяка любов, също така и за Божията, са необходими двама. Това са Бог и човек.“ В навечерието на големия християнски празник Преображение Господне и на фона на поредните ужасяващи примери за човешки и обществени безпътици и страдания, отново си припомняме, че