Пътуването на Клаус Кенет или защо най-дългото и трудно разстояние е тридесет сантиметра

 

„Днес повечето хора мислят, че и без Христос могат доста добре да се справят. (…)Времето изтича с гигантски стъпки и един ден отпадналите с ужас ще констатират, че са били заблудени. Въпросът повече от всякога е решаващ: вечен живот – или вечна смърт. Задача на всеки християнин е да разясни това на хората и да ги насочи към Него, към Бога; чрез разясняване, проповядване, аргументация, диалог, но преди всичко чрез личния си пример и с любов. Християнинът винаги е мисионер на любовта.“

Клаус Кенет следва собствените си думи и като истински мисионер на любовта, разкрива пред читателите огромната и жестока бездна на неистините и лъжеученията.
В книгата си „Богове, идоли, гурута. Източната мистика – спасение или гибел?“ (изд. „Омофор“), Кенет лично и откровено разказва за своите търсения и бягства, в опит да намери отговори на всички онези въпроси, които връхлитат един млад човек на прага на живота му, в основната му цел – да намери Бога в или извън себе си. И въпреки добрите намерения и младежки устрем, някъде по пътя всеки от нас е застрашен да направи завой към това, което изглежда удобно, достъпно, лесно.

„…Трябваше да изляза от света и обществото, разбирай от страданието, и да се отправя в търсене на онова „най-добро“, на сърцето, където и да се намира то. Вторият ми „изход“ беше входът към света на дрогата. В продължение на шест години имах псевдо-мистичен опит – много пъти чак до границата на смъртта: духове, коболди, елфи, нимфи, феи и други нежни или жестоки приказни същества преобръщаха с главата надолу логиката на видимия свят и ставаха толкова по-вълнуващи и тайнствени, колкото по-дълбоко навлизах.“

Клаус Кенет е роден през 1945 г. в Германия, работил е дълги години като учител във Фрибург, Швейцария. Започва своето катарзисно пътуване в търсене на живота, любовта и истината, като посещава редица страни и изминава разстояние, по-голямо от петдесет обиколки на земята – Турция, Балканите, Мароко, Персия, Афганистан, Индия, Тибет, Тайланд, Мексико, Аляска… Пътуването му е съпътствано от богата палитра всевъзможни срещи с наркотици, секс, медитации, йоги и магьосничество. Станал дори будистки монах, а в продължение на седем години живял като хиндуист, но разочарованието все така упорито полепвало върху му и върху всичко наоколо. Вероятно за да осъзнае, че най-важният и труден път му предстои – този от главата до сърцето.

„Ала това, което действително ми се случи, след като дълго време бях практикувал трансценденталната медитация – и не само на мен, а и на много други хора, беше, че душата и тялото ми незабележимо, но сигурно се превърнаха в бойно поле на „поднебесните сили“ (Еф. 6:12). Но това са сили, чийто произход и извор нито познавах, нито още по-малко пък можех да контролирам. Бях предал контрола върху себе си на непознати за мен сили и енергии, които нашата свещена Библия нарича демони. Фантазиите замениха реалността. Обзет от себична, вместо себеотдаваща любов, станах безразличен към всичко човешко, социалното ми поведение ставаше все по-отрицаващо. Вместо да преодолея себе си и да се освободя от моя болезнен егоизъм, страстите се усилиха. Високомерие вместо смирение, заслепение вместо просветление бяха само част от последиците от това „по-висше“ съзнание, което уж би трябвало всъщност да ме отведе точно в обратната посока. Това ли беше моето „истинско Аз“, моят „осъществен потенциал“ и обещаното вътрешно спокойствие?“

След разтърсващата си среща с Майка Тереза, Кенет осъзнава, че ако иска да постигна целта си, е необходимо да намери пътя към сърцето си. Едва тогава започва неговото истинско пътуване, в което той открито и неподправено разкрива тъмните страни на различните религиозни доктрини и философски учения. Изобличава всички капани и пропасти, предлагани от духовните философии, по един лесен критерий – всички те предлагат съществуване вместо живот. Задълбочените му анализи разглеждат всяка религия през призмата на страха, на гордостта или на любовта.
Съпоставяйки всевъзможните религиозни учения и практики с православното християнство, Клаус Кенет показва угрозата от примамливите и леснодостъпни начини за привидно щастие и свобода, които заобикалят истината и отдалечават човека от самия него.

Достъпно, леко и открито, Кенет споделя житейските си преживявания и тежки духовни битки, за да предпази лековерно смелите търсачи на щастие от пропадане в бездната на нечестиви сили и енергии. Да се търси първо вътре, а не навън е съветът на Майка Тереза, който самият той последвал, въпреки осъзнаването че тези тридесет сантиметра между главата и сърцето се оказват най-трудното и дълго пътуване, дори за човек, обиколил петдесет пъти земното кълбо. А за онези, които неизменно търсят някаква форма на медитация, Кенет отново предлага решение:
„… Християнската медитация и най-вече Иисусовата или сърдечната молитва (позната от ранния ІV в., която гласи „Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме“), в своята последна и най-висша форма, води до пълното единение с Бог чрез Иисус Христос.“

Повече за книгата и автора вижте във видеото.

Текст: Зарина Василева

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>