Нов тираж на книгата „Свети Силуан Атонски“

Издателство „Омофор“ отново ви предлага възможност за среща с две от най-забележителните личности на съвременното православие: Свети Силуан Атонски и неговия духовен ученик, свети Софроний Атонски. Отново е налична за читателите книгата, която преди години обърна погледите на вярващите от цял свят към подвига на скромния атонски подвижник, старецът Силуан. Тогава тя излиза със заглавието „Старецът Силуан“, под авторството на архимандрит Софроний (Сахаров), а днес, с благословията на братството на създадения от него манастир „Свети Йоан Кръстител“ в Есекс,  вече се разпространява със заглавието „Свети Силуан Атонски“ и автор Свети Софроний Атонски.

Книгата съдържа две части. В първата част свети Софроний представя личността и богословското наследство на свети Силуан, а във втората са събрани писанията на светия старец.

℘

 “Всякой, който е от истината, слуша гласа Ми” (Иоан 18:37), а Иоан Богослов казва: “Който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша” (1 Иоан 4:6).

Дълбоко в сърцето си сме убедени, че тези думи са приложими към писанията на стареца Силуан. Смятаме, че който има от Бога дух и разум да Го разпознава, той и в писанията на стареца ясно ще различи дъха на Светия Дух.

Писанията на стареца, човек почти неграмотен, са слово за онова, което му е било дадено да види; често словото му прилича на псалмите, и това е естествено, тъй като неговият извор е бил непрестанната молитва. Ритъмът на неговите писания е много бавен, което е характерно за дълбоката молитва. Той постоянно се връща към едни и същи теми: Бог и всичко небесно се познава само чрез Светия Дух; Господ безгранично обича човека и тази любов се познава само чрез Светия Дух; Светият Дух е дух на въздържание, целомъдрие, кротост, смирение; Светият Дух е дух на мира, състраданието, любовта към враговете.

Душата на стареца и неговият ум са заети с немного мисли, но тези мисли са онтологично най-дълбоките, те са мерилото за всичко. Който в дълбочината на своето битие живее с тези мисли, той и чрез тях, като през тайнствена духовна призма, вижда целия свят.

Две хиляди години словото Божие непрестанно се проповядва на всички езици по най-различни начини, а нали Самият Господ в малко думи е предал на човека знанието за вечния божествен живот. Животът на Бога надхвърля всяко човешко въображение. В своето движение от сферата на непристъпната светлина към творението божественият живот се предава отначало с най-прости и малко на брой безстрастни “умствени” образи и впоследствие, слизайки по иерархичните стъпала, той се уголемява все повече, за да добие накрая неузнаваеми и съвсем груби форми, които вече го изопачават. Например: родителите довеждат детето пред иконата и го учат да се моли на “Дядо Боже”, но в дадения случай иконата не е само една от формите на благовестието или богословието – за детето тя е Самият Онзи “Дядо Боже”, на Когото то се моли.

От пределна чистота светлината на богопознанието слиза до груби и често уродливи положителни (катафатични) форми; а в процеса на човешкото развитие се наблюдава обратният ред: отдолу нагоре – от груба положителна форма ние се издигаме до безстрастна мисъл за Бога и дори до неизказуемо, над и без всякаква форма и образ богообщение.

Нямаме намерение да разглеждаме въпроса за развитието на човешкото съзнание – как от емпиричните понятия и образи на този свят то се издига до възприемане на божественото вечно Битие. Само ще отбележим, че неизбежността на тази еволюция обяснява и факта, че първоначално учението за Бога се преподава на хората предимно във вид на християнски морал, който е по-достъпен за елементарното разбиране. Но дори и тази му форма, въпреки цялото принизяване и дори изопачаване на истината, носи светлината на истинското богопознание, макар и по-слаба: тя е онова “мляко”, което се дава на “младенците в Христос” (1 Кор. 3:1-2).

Ако са ни позволени аналогии със заобикалящата ни действителност, бихме сравнили това движение на божествената светлина със светлинния сноп от прожектор: колкото по-близо е човек до източника на светлина, до камерата на прожектора, толкова светлината е по-ослепителна, но осветяваната площ е по-малка и обратното, колкото по-далече е източникът на светлина, толкова по-голяма е осветяваната площ, но светлината е по-слаба и по-разпръсната. Минават хилядолетия, а на народите се преподава, както и преди, с безкрайно множество думи и образи същата тази по-слаба и по-разсеяна светлина на богопознанието. Колкото по-далече е човек от Бога, толкова по-разпиляно е неговото мислене, толкова по-неопределени и по-тревожни са неговите духовни преживявания; и обратното, колкото по-близо е човек до Бога, толкова по-тесен, ако е допустим такъв израз тук, е кръгът на неговите мисли, за да се концентрира накрая в една единствена безстрастна мисъл, която вече не е мисъл, а е особено, неизразимо виждане или усещане на ума.

За да разберем стареца Силуан, трябва да имаме предвид току що казаното. Той беше човек на една единствена идея, която изпълваше цялото му същество – идея, която беше следствие от непостижимото явяване на Бога пред него. Това тайнствено явяване на Господа го беше убедило, че Бог е безгранична любов. Той твърдеше, че тази любов непременно се излива и над враговете и че тя се познава само чрез Светия Дух. Светият Дух му беше явил Христа, Светият Дух го учеше на смирение и на любов към враговете и към всяко Божие създание. Онова, което му беше донесъл моментът на Божието явяване и онова, което беше пряко негово следствие старецът беше възприел като условие и показател за богообщение, като критерий за истинността на пътя, като мерило за всяко явление от духовния живот и като цел на нашите ежедневни търсения и действия.

При повторни посещения на Светия Дух при него, след дълги години титанична духовна борба, всичко това се беше оформило в него като догматическо съзнание. И когато вече действително възхождаше в чистите сфери на светото безстрастие, тогава с най-дълбоко смирение той сметна за свой дълг да разкаже за онова, което му е било дадено свише. При него думите са малко, но именно това, може би, е показателят, че казва истината; при него думите са малко, но проникват в сърцето и имат силата да възродят човешката душа; при него думите са малко, но за него може да се говори твърде много, ако си поставим задачата да разкрием тяхното съдържание и да ги направим достъпни поне за интелектуалното разбиране на по-широк кръг хора.

Като чете писанията на стареца, някой може би ще се усъмни дали този човек не е един от онези, които подвижниците наричат “изпаднали в прелест”, а хората – “умопомрачени”? Претенциите му са твърде големи, наистина, за да го приемем за “нормален”.

Но според нас човек и без да е виждал стареца, и без лично да го познава, само като чете неговите понякога поетично вдъхновени и дори по форма високо-съвършени, а друг път – просто полуграмотни записки, от движението на неговата мисъл или и от чувствата в неговото сърце може напълно да се убеди, че това не са думи на душевно болен. В целия строеж на неговата реч преди всичко поразява неговото истинско и дълбоко смирение, толкова в разрез по своята същност с гордостта на мегаломаните или с известния болезнен “комплекс за малоценност” – тази своеобразна и за повечето хора неразбираема форма на проява на гордостта. И при най-внимателно вглеждане, дори когато той се обръща към “всички народи по земята”, не ще открием нито сянка на самозаблуда, нито болезнена екзалтация на въображението. Напротив, навсякъде присъства дълбокото усещане, че всичко, за което той говори, е истина. Сърцето чувства, че той действително е научил каквото казва не от хората и не от книгите, а направо от Божия Дух, ето защо неговото учение е толкова съзвучно с Христовите заповеди.

Старецът беше човек на една единствена идея, но на най-дълбоката, най-прекрасната, онтологично най-съвършената идея, която – и това беше по-важно от всичко – той беше осъществил в живота. На места по дух той наистина е подобен на свети Иоан Богослов. Светият Дух наистина го беше уподобил на Самия Христос, Когото го беше удостоил да види и за подобието на Когото той така много говореше, припомняйки думите на великия апостол: “Ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както Си е” (1 Иоан 3:2).“

Св. Софроний Атонски

 

За поръчки на книгата последвайте линка.