Царството Божие

Съвременно изследване в областта на православната библиейска херменевтика.

Епископ Дмитрий (Ройстер)

Превод Людмила Русева
Редактор Димитър Попмаринов
Коректор Лора Султанова
Дизайн Нели Златева

2006 г., aмериканска, първо издание
формат 11,5х17 Меки корици, 168 стр.
ISBN 10: 954-9700-60-7
ISBN 13: 978-954-9700-60-2

Тази книга със сигурност заслужава радушно посрещане. Тя запълва определена празнота относно Библията, която, за съжаление, съществува в православната библейска херменевтика.

Епископ Дмитрий последователно разкрива насоките или обхвата на Писанието, към което се е придържала Църквата през вековете. Първата цел на неговия коментар е църковна и пастирска: облекчаването на “непосредствената среща на човечеството с откритата истина”. Този мотив придава на коментара свежо, съвременно качество: убедителност и неотложност, прямост и достъпност.

Архиепископ Дмитрий е роден с името Робърт Ройстер на 2 ноември 1923 г. В ранните си години той ревностно изповядвал консервативния баптизъм. Живеел в Тексас заедно със своята сестра. Чувствайки, че християнската вяра е нещо повече от това, което им предлагала протестантската деноминация, след период на дълго лутане и учене двамата младежи приели заедно православното християнство. Това станала през 1941 г. в гръцката православна църква „Св. Троица” в Далас. От този момент Робърт приема името Дмитрий по името на св. Дмитрий Ростовски.

Ако за двамата младежи присъствието им в православната църква било ново, вълнуващо преживяване, то не по-малко странно ги възприемала самата емигрантската общност: не всеки ден в храма се срещат новообърнати американски тийнейджъри.

След отбиване на военната си служба еп. Дмитрий продължава образованието си. Като професор по испански той преподава в множество университети; развива активна мисионерска дейност сред мексиканските американци в Тексас. През 1954 г. е ръкоположен в сан свещеник, а след това основава църквата „Св. Серафим” в Далас.

През 1965 г. еп. Дмитрий представя на вниманието на Светия синод доклад за състоянието и дейността на мексиканската общност, с молба тя да бъде приета в Православната църква. През 1972 г. мексиканската общност получава статут на екзархия, оглавявана от еп. Дмитрий.

През 1969 г. той е ръкоположен за епископ на Бъркли и викарий на Йоан Шаховски, архиепископ на Сан Франциско. Освещаването на обърнатия в православието епископ Дмитрий е първото по рода си в историята американския епископат.

През 1970 епископ Дмитрий е назначен за епископ на Вашингтон и викарий на митрополит Ириней. На 19 октомври 1971 г. е избран за епископ на Хартфорд и Нова Англия, като продължава да бъде екзарх на Мексико.

Със сформирането на диоцеза в Далас и Юг, епископ Дмитрий е бил избран през 1970 г. за неин пръв епископ, натоварен с развиването на диоцеза, който по това време се състоял от няколко църкви и мисии във Флорида и Тексас.

През 1980 г. епископ Дмитрий бил издигнат в сан на архиепископ. Под неговото ръководство диоцеза на Юга се разраства до 60 енории и мисии през 2005 г., превръщайки се в една от най-действените общности на Православната църква в Америка.

„…Йоан обявил, че “Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене” (Мат. 3:11). Това е последното пророческо изказване на предтечата. Неговото служение отстъпва пред това на Оня, който е не само обект на неговото пророчество, но и на всички пророци преди него. В евангелието според св. Йоан, Кръстителят обявява, че неговото служение е приключило: “Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“ (3:30). Свети ев. Лука набляга на разликата между проповядването на Йоан и на Иисус: “Законът и пророците бяха до Йоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него” (16:16).

Първото изявление на Иисус Христос, “Покайте се, защото се приближи царството небесно” има няколко възможни значения. Първото евангелие отбелязва това като едновременно същност и тема в проповедите на Кръстителя (3:2). Така Иисус удостоверява истинността на проповедите на Своя предтеча; Той Се идентифицира като Оня, за Когото Йоан е проповядвал.

Това също изяснява целта на Неговото въплъщение и Неговия живот сред нас: царството небесно се е приближило. Помирението, общуването с Бога и спасението са достъпни за цялото човечество. Небето е слязло на земята, защото Самият Син Божий е станал човек, живее сред човеци и общува непосредствено с тях.

Макар присъствието на царството да не е било винаги забелязвано в началото, дори от апостолите, Господ Се открива на трима от тях със Своята слава и власт непосредствено в Преображението. Думите Му точно преди заслепяващото събитие на планината Тавор не оставят никакво съмнение за връзката между неговото присъствие и идването на Царството: “тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Царството Божие, дошло в сила” (Марк 9:1), или “докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си” (Мат. 16:28), или “докле не видят царството Божие” (Лука 9:27).

Едновременно с това се дава и същественото условие за влизане в Царството – покаяние. Човек не може да се помири с Бога, да общува с Него, или да очаква спасение без дълбока промяна в ума (или сърцето). С други думи, човек трябва да възприеме цял нов светоглед, ново отношение, да разпознае греховното си положение, да изпита съжаление за него, да признае нуждата си от Спасителя и да Му се довери…“

За поръчки: Фондация Покров Богородичен, бул. Черни връх 68, София 1407, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков